Както казах – Гешев скочи
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
Със зложелателство ще припомня, че още преди да завърши онази конференция на 15 май 2023, на която Иван Гешев скъса оставката си, аз написах: роди се нов политически план. „ Стига нелепости! – споделяха ми тогава, пък и до оня ден. – Гешев не може и няма да влезе в политиката “. Ама през вчерашния ден влезе. Създаде Сдружение „ Справедливост за България “ и го дефинира като „ гражданско родолюбиво консервативно придвижване “. И, несъмнено незабавно му скочиха, напомняйки, че е спрял Луковмарш и е защитил ЛГБТ общността, внасяйки промени в Наказателен кодекс, а пък в този момент щял да брани християнското семейство.
Всъщност поръчката не звучи тъкмо по този начин. В нея се споделя, че придвижването „ ще се основава на правилата на националното достолепие, християнската нравственос и българските обичайни фамилни полезности “, което е много друго и не звучи по този начин профански. Най-малкото въвеждането на християнската нравственос е много съществено, стига човек да се придържа в действителност към нея. Християнската нравственос се основава на обстоятелството, че всичко положително е от Бога и в Бога, че отвън Бога положително не съществува и че няма самоцелно положително, тъй като положителното постоянно е ориентирано към Бога и осъществено от обич към Него, а не просто по този начин. Това състояние е доста значимо, тъй като в неговата светлина не всичко, което се прави под етикета на положителното и на пръв взор наподобява положително, е положително в реалност.
Ето това е с две думи християнската нравственос и се надявам, че Гешев в действителност това е имал поради.
Всеки, който пожелае да влезе в политиката и да грабне късче от властта, а за какво не и цялата!, потегля по този прост път – първо учредява някакво Неправителствени организации (обикновено сдружение), кълнейки се, че то в никакъв случай няма да бъде политическа партия, след което, когато сдружението набере сили, го трансформира в политическа партия и се явява на избори. На първите вероятни, че до идващите може да го не помнят. Толкова е тривиално, че към този момент е смешно. Преди години бях решил да си направя подбив – да записвам партия и на първата конференция да обещая, че тя в никакъв случай няма да се трансформира в съдружие. Ама ме домързя.
След като Гешев съобщи политическата си упоритост, един човек сподели:
„ Излъчването на Гешев е такова, все едно въобще не му се занимава с политика,
само че някой го задължава на мощ “.
Твърде забавно наблюдаване. То може да значи както че Гешев е интелигентен пълководец и надарен артист, който се мъчи да сътвори чувството, че се хвърля в люта борба без значение от персоналните си стремежи и ползи, а единствено „ на изгода роду “, по този начин и че в действителност някой, от който се усеща подвластен, го тика да се изявява и да мъти българските политически води. Така или другояче аз се сетих за същинския владетел на Вселената в „ Галактическия стопаджия “ на Дъглас Адамс (Бог да го елементарни!). На една дъждовна планета, където постоянно е облачно и вали, живее един единствен човек-аутист с котката си. Живее в дребна къща на дребен остров. Понякога при него идват значими господа и му задават въпроси, в които той не може да откри необикновен смисъл, само че все пак добросъвестно им дава отговор. Този аутист държи еднолично цялата власт във Всечената, обаче не го знае. Отговорите, които той дава на господата и на които не отдава изключително значение, са вселенските управнически решения. Цялата тази художествена обстановка е основана, с цел да се аргументира крилатата максима (цитирам по памет):
„ Ако някой пожелае властта, това към този момент е задоволително съображение
тя да не му се дава “.
Дали пък Гешев не се прави, че не желае властта, че гледа на нея като на тежест, единствено с цел да в профил всички спънки тя да му се даде? Фантазии…
Така или другояче казусът с властта е забавен. Като се замислиш, на този свят властта е комай единствената същинска полезност, а всичко останало са нейни трансформации и нейни синоними. Никой не може да бъде упрекнат, че се стреми към единствената земна полезност, забравяйки поради нея всички небесни.
Има ли късмет новият политически план на Иван Гешев? Разбира се, че има. Друг е въпросът дали този късмет ще успее да се реализира. Зависи от доста стратегически и тактически условия. На първо място е самият Иван Гешев. Толкова ненавист се изля върху него от момента на встъпването му в служба основен прокурор до напускането му, че той към този момент се е трансформирал в някаква фолклорна фигура на изверг като Торбалан. Дори и някой да го харесва, може да не посмее да си го признае, с цел да не кажат: я па тоя!
Трудност е и оперативното държание на Гешев от момента на разкъсване на оставката до момента. Той подвига прекомерно доста непотребен звук към себе си. Обещава неща, които след това не се случват, а това са глупави неща – все едно дали ще ги обещаеш и дали ще се случат. Гешев щеше да е доста по-медийно забавен, в случай че се държеше като стопанин на мълчанието. Какво е това „ знам всичко за всички “! Абе, мълчи си, бе! Казвай: „ нищо не знам “, обаче го казвай по този начин, че другите да си помислят, че знаеш кой знае какво.
И Гешев като мнозина други реши да се легитимира политически като влезе в изтъркана роля на юнака, който ще отсече главата на змея a.k.a. Бойко Борисов. Всеки, който е решил да го играе национален избавител и национален покровител скача на Борисов, с което не реализира нищо друго, с изключение на да затвърди инстинктивното чувство на електората, че Борисов е Съперник №1, незаобиколим фактор във властта, монарх в изискванията на парламентарна многопартийна република.
Грешка е и да залага на правораздаването, да претопля банални проблеми, от които за всички е ясно, че няма да излезе нищо. Ако пък излезе нещо потресаващо, дето още не го знаем и дори не подозираме, че съществува, то още по-голяма неточност е, че до момента не е излязло. Правосъдието е обвързване на всяка власт, то се подразбира. Един нов водач би трябвало да се появи на сцената не като избавител, не като отмъстител, а като създател. Да каже: „ моите почетения към всички, които до момента работиха за България, благодарим за постигнатото, само че е време да продължим напред, да надграждаме “.
Това бяха минусите. Кои са преимуществата? На първо място идеологическата поръчка. Гешев недвусмислено споделя, че планът му ще бъде закостенял. В момента такава партия е само КОД на Петър Москов – може би единствената в действителност дясна партия в България. КОД обаче показва бутиковия интелектуален консерватизъм, който на доктрина е верният консерватизъм, само че кой през днешния ден се интересува от доктрина! България има потребност от по-грубоват, от по-народняшки консерватизъм а ла Тръмп или Орбан. Този консерватизъм е и по-масов, тъй като доста повече хора са подготвени да скочат против глобализма в отбрана на патриархалното семейство от тези, които пърхат в близост с цитати от Едмънд Бърк.
В България има доста радикални реакционери, които гледат отдолу под вежди новия демократичен международен ред. Някои от тях са русофили и те са намерили своето посланичество. Но множеството не са и точно русофилството ще е пречката пред тяхното дефинитивно политическо позициониране. Един закостенял, националистически, радикално-реакционен, само че не и русофилски план, може да се окаже, че има прекомерно сериозен, макара и за момента безмълвен, електорален капацитет.
Най-сетне християнската поръчка. Поне за мен тя е най-близо до сърцето. Стига обаче да е откровена, да е догматично издържана, тъй като другояче ще бъде просто част от умилителната фолклорна традиция. Секуларизацията е основният проблем на модерния свят. Властта има светско и духовно измерение, земна и небесна проекция и който отсече едното от двете, той ще създаде политически изверг. Да кажеш, че партията ти е християнска, значи да работиш за възобновяване на симфонията сред управляващите такава, каквато я е виждал Юстиниан. Тоест да върнеш Църквата дейно в ръководството на обществото съгласно характерните ѝ пълномощия. Възможно ли е това? Не знаем, тъй като никой не е посмял, никой не е опитал. Приемаме откритото от комунистите състояние като нещо обикновено или в най-хубавия случай като нещо не толкоз значимо.
Една достоверна християнска поръчка ще докара до изненадващи електорални резултати, стига да провокира нужното доверие – погледнете обичайно високия рейтинг на Църквата в социологическите изследвания. Нямаме визия от капацитета на тези гласоподаватели, тъй като никой не го е измерил както би трябвало, никой не ги е попитал верните въпроси, никой не е сложил претекста за увеличение на ролята на Църквата в ръководството на обществото. Но един претендент, залагащ на това, би трябвало да е необикновено безапелационен, а това, коства ми се, през днешния ден е доста, доста мъчно.
Така виждам политическия план на някогашния основен прокурор Иван Гешев. Ще успее ли? Не знам. По-скоро не. Не виждам подмолни сили с нужните благоприятни условия и предпочитание. А щом няма, то по-вероятно е, както всеки „ нов политически план “, и този да остане като театрален костюм на закачалката в дрешника на Комедия дел арте. Нека припомня, че Commedia dell’arte значи „ професионална комедия “. Тоест към този момент го докарваме освен на комедия, само че и на професионализъм. Което по никакъв начин не е малко. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Със зложелателство ще припомня, че още преди да завърши онази конференция на 15 май 2023, на която Иван Гешев скъса оставката си, аз написах: роди се нов политически план. „ Стига нелепости! – споделяха ми тогава, пък и до оня ден. – Гешев не може и няма да влезе в политиката “. Ама през вчерашния ден влезе. Създаде Сдружение „ Справедливост за България “ и го дефинира като „ гражданско родолюбиво консервативно придвижване “. И, несъмнено незабавно му скочиха, напомняйки, че е спрял Луковмарш и е защитил ЛГБТ общността, внасяйки промени в Наказателен кодекс, а пък в този момент щял да брани християнското семейство.
Всъщност поръчката не звучи тъкмо по този начин. В нея се споделя, че придвижването „ ще се основава на правилата на националното достолепие, християнската нравственос и българските обичайни фамилни полезности “, което е много друго и не звучи по този начин профански. Най-малкото въвеждането на християнската нравственос е много съществено, стига човек да се придържа в действителност към нея. Християнската нравственос се основава на обстоятелството, че всичко положително е от Бога и в Бога, че отвън Бога положително не съществува и че няма самоцелно положително, тъй като положителното постоянно е ориентирано към Бога и осъществено от обич към Него, а не просто по този начин. Това състояние е доста значимо, тъй като в неговата светлина не всичко, което се прави под етикета на положителното и на пръв взор наподобява положително, е положително в реалност.
Ето това е с две думи християнската нравственос и се надявам, че Гешев в действителност това е имал поради.
Всеки, който пожелае да влезе в политиката и да грабне късче от властта, а за какво не и цялата!, потегля по този прост път – първо учредява някакво Неправителствени организации (обикновено сдружение), кълнейки се, че то в никакъв случай няма да бъде политическа партия, след което, когато сдружението набере сили, го трансформира в политическа партия и се явява на избори. На първите вероятни, че до идващите може да го не помнят. Толкова е тривиално, че към този момент е смешно. Преди години бях решил да си направя подбив – да записвам партия и на първата конференция да обещая, че тя в никакъв случай няма да се трансформира в съдружие. Ама ме домързя.
След като Гешев съобщи политическата си упоритост, един човек сподели:
„ Излъчването на Гешев е такова, все едно въобще не му се занимава с политика,
само че някой го задължава на мощ “.
Твърде забавно наблюдаване. То може да значи както че Гешев е интелигентен пълководец и надарен артист, който се мъчи да сътвори чувството, че се хвърля в люта борба без значение от персоналните си стремежи и ползи, а единствено „ на изгода роду “, по този начин и че в действителност някой, от който се усеща подвластен, го тика да се изявява и да мъти българските политически води. Така или другояче аз се сетих за същинския владетел на Вселената в „ Галактическия стопаджия “ на Дъглас Адамс (Бог да го елементарни!). На една дъждовна планета, където постоянно е облачно и вали, живее един единствен човек-аутист с котката си. Живее в дребна къща на дребен остров. Понякога при него идват значими господа и му задават въпроси, в които той не може да откри необикновен смисъл, само че все пак добросъвестно им дава отговор. Този аутист държи еднолично цялата власт във Всечената, обаче не го знае. Отговорите, които той дава на господата и на които не отдава изключително значение, са вселенските управнически решения. Цялата тази художествена обстановка е основана, с цел да се аргументира крилатата максима (цитирам по памет):
„ Ако някой пожелае властта, това към този момент е задоволително съображение
тя да не му се дава “.
Дали пък Гешев не се прави, че не желае властта, че гледа на нея като на тежест, единствено с цел да в профил всички спънки тя да му се даде? Фантазии…
Така или другояче казусът с властта е забавен. Като се замислиш, на този свят властта е комай единствената същинска полезност, а всичко останало са нейни трансформации и нейни синоними. Никой не може да бъде упрекнат, че се стреми към единствената земна полезност, забравяйки поради нея всички небесни.
Има ли късмет новият политически план на Иван Гешев? Разбира се, че има. Друг е въпросът дали този късмет ще успее да се реализира. Зависи от доста стратегически и тактически условия. На първо място е самият Иван Гешев. Толкова ненавист се изля върху него от момента на встъпването му в служба основен прокурор до напускането му, че той към този момент се е трансформирал в някаква фолклорна фигура на изверг като Торбалан. Дори и някой да го харесва, може да не посмее да си го признае, с цел да не кажат: я па тоя!
Трудност е и оперативното държание на Гешев от момента на разкъсване на оставката до момента. Той подвига прекомерно доста непотребен звук към себе си. Обещава неща, които след това не се случват, а това са глупави неща – все едно дали ще ги обещаеш и дали ще се случат. Гешев щеше да е доста по-медийно забавен, в случай че се държеше като стопанин на мълчанието. Какво е това „ знам всичко за всички “! Абе, мълчи си, бе! Казвай: „ нищо не знам “, обаче го казвай по този начин, че другите да си помислят, че знаеш кой знае какво.
И Гешев като мнозина други реши да се легитимира политически като влезе в изтъркана роля на юнака, който ще отсече главата на змея a.k.a. Бойко Борисов. Всеки, който е решил да го играе национален избавител и национален покровител скача на Борисов, с което не реализира нищо друго, с изключение на да затвърди инстинктивното чувство на електората, че Борисов е Съперник №1, незаобиколим фактор във властта, монарх в изискванията на парламентарна многопартийна република.
Грешка е и да залага на правораздаването, да претопля банални проблеми, от които за всички е ясно, че няма да излезе нищо. Ако пък излезе нещо потресаващо, дето още не го знаем и дори не подозираме, че съществува, то още по-голяма неточност е, че до момента не е излязло. Правосъдието е обвързване на всяка власт, то се подразбира. Един нов водач би трябвало да се появи на сцената не като избавител, не като отмъстител, а като създател. Да каже: „ моите почетения към всички, които до момента работиха за България, благодарим за постигнатото, само че е време да продължим напред, да надграждаме “.
Това бяха минусите. Кои са преимуществата? На първо място идеологическата поръчка. Гешев недвусмислено споделя, че планът му ще бъде закостенял. В момента такава партия е само КОД на Петър Москов – може би единствената в действителност дясна партия в България. КОД обаче показва бутиковия интелектуален консерватизъм, който на доктрина е верният консерватизъм, само че кой през днешния ден се интересува от доктрина! България има потребност от по-грубоват, от по-народняшки консерватизъм а ла Тръмп или Орбан. Този консерватизъм е и по-масов, тъй като доста повече хора са подготвени да скочат против глобализма в отбрана на патриархалното семейство от тези, които пърхат в близост с цитати от Едмънд Бърк.
В България има доста радикални реакционери, които гледат отдолу под вежди новия демократичен международен ред. Някои от тях са русофили и те са намерили своето посланичество. Но множеството не са и точно русофилството ще е пречката пред тяхното дефинитивно политическо позициониране. Един закостенял, националистически, радикално-реакционен, само че не и русофилски план, може да се окаже, че има прекомерно сериозен, макара и за момента безмълвен, електорален капацитет.
Най-сетне християнската поръчка. Поне за мен тя е най-близо до сърцето. Стига обаче да е откровена, да е догматично издържана, тъй като другояче ще бъде просто част от умилителната фолклорна традиция. Секуларизацията е основният проблем на модерния свят. Властта има светско и духовно измерение, земна и небесна проекция и който отсече едното от двете, той ще създаде политически изверг. Да кажеш, че партията ти е християнска, значи да работиш за възобновяване на симфонията сред управляващите такава, каквато я е виждал Юстиниан. Тоест да върнеш Църквата дейно в ръководството на обществото съгласно характерните ѝ пълномощия. Възможно ли е това? Не знаем, тъй като никой не е посмял, никой не е опитал. Приемаме откритото от комунистите състояние като нещо обикновено или в най-хубавия случай като нещо не толкоз значимо.
Една достоверна християнска поръчка ще докара до изненадващи електорални резултати, стига да провокира нужното доверие – погледнете обичайно високия рейтинг на Църквата в социологическите изследвания. Нямаме визия от капацитета на тези гласоподаватели, тъй като никой не го е измерил както би трябвало, никой не ги е попитал верните въпроси, никой не е сложил претекста за увеличение на ролята на Църквата в ръководството на обществото. Но един претендент, залагащ на това, би трябвало да е необикновено безапелационен, а това, коства ми се, през днешния ден е доста, доста мъчно.
Така виждам политическия план на някогашния основен прокурор Иван Гешев. Ще успее ли? Не знам. По-скоро не. Не виждам подмолни сили с нужните благоприятни условия и предпочитание. А щом няма, то по-вероятно е, както всеки „ нов политически план “, и този да остане като театрален костюм на закачалката в дрешника на Комедия дел арте. Нека припомня, че Commedia dell’arte значи „ професионална комедия “. Тоест към този момент го докарваме освен на комедия, само че и на професионализъм. Което по никакъв начин не е малко. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ